1.07.2009 г., 20:56

Събуждане

792 0 0

Сгушено в пухкавите облачета,

розовото юлско слънце

сънливо се издигаше

над хоризонта.

Бели маргаритки

отваряха сънливи очички.

Нежната роса

бе опръскала

целуващите тичинката листенца.

Шарени с багри

на ярка дъга

пърхаха пеперудки.

Златни класове

поклащаха кехлибарените

си главици,

разбудени от

палуващия вятър.

Лъчите навлизаха

през затворения прозорец

и ласкаво милваха

затворените му очи.

Свеж полъх

на прохладно утро

се носеше из стаята.

По устните му се разля

блажена усмивка.

Клепачите, притискащи

сините му зеници,

плавно се отдръпнаха.

 

 

2008 година

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...