Сгушено в пухкавите облачета,
розовото юлско слънце
сънливо се издигаше
над хоризонта.
Бели маргаритки
отваряха сънливи очички.
Нежната роса
бе опръскала
целуващите тичинката листенца.
Шарени с багри
на ярка дъга
пърхаха пеперудки.
Златни класове
поклащаха кехлибарените
си главици,
разбудени от
палуващия вятър.
Лъчите навлизаха
през затворения прозорец
и ласкаво милваха
затворените му очи.
Свеж полъх
на прохладно утро
се носеше из стаята.
По устните му се разля
блажена усмивка.
Клепачите, притискащи
сините му зеници,
плавно се отдръпнаха.
2008 година
© Галя Георгиева Всички права запазени