Jul 1, 2009, 8:56 PM

Събуждане

  Poetry » Other
795 0 0

Сгушено в пухкавите облачета,

розовото юлско слънце

сънливо се издигаше

над хоризонта.

Бели маргаритки

отваряха сънливи очички.

Нежната роса

бе опръскала

целуващите тичинката листенца.

Шарени с багри

на ярка дъга

пърхаха пеперудки.

Златни класове

поклащаха кехлибарените

си главици,

разбудени от

палуващия вятър.

Лъчите навлизаха

през затворения прозорец

и ласкаво милваха

затворените му очи.

Свеж полъх

на прохладно утро

се носеше из стаята.

По устните му се разля

блажена усмивка.

Клепачите, притискащи

сините му зеници,

плавно се отдръпнаха.

 

 

2008 година

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...