Jul 1, 2009, 8:56 PM

Събуждане

  Poetry » Other
800 0 0

Сгушено в пухкавите облачета,

розовото юлско слънце

сънливо се издигаше

над хоризонта.

Бели маргаритки

отваряха сънливи очички.

Нежната роса

бе опръскала

целуващите тичинката листенца.

Шарени с багри

на ярка дъга

пърхаха пеперудки.

Златни класове

поклащаха кехлибарените

си главици,

разбудени от

палуващия вятър.

Лъчите навлизаха

през затворения прозорец

и ласкаво милваха

затворените му очи.

Свеж полъх

на прохладно утро

се носеше из стаята.

По устните му се разля

блажена усмивка.

Клепачите, притискащи

сините му зеници,

плавно се отдръпнаха.

 

 

2008 година

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...