11 ene 2007, 12:16

Събуждаш ме

  Poesía
800 0 7
С целувки нежни ме събуждаш,
с устни тялото ми очертаваш,
с пръстите си формите извайваш,
стона тих от устата ми изпиваш.

Ласките ти ме влудяват -
карат те кръвта ми да бушува.
Тялото ми с твоето се слива,
още миг - и всичко в нас замира...

Положила глава на твойто рамо,
притисната до теб във мрачината,
в съня си моя дъх ти сещаш само
и прегръдката ми -
дорде не пукне се зората.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...