11.01.2007 г., 12:16

Събуждаш ме

796 0 7
С целувки нежни ме събуждаш,
с устни тялото ми очертаваш,
с пръстите си формите извайваш,
стона тих от устата ми изпиваш.

Ласките ти ме влудяват -
карат те кръвта ми да бушува.
Тялото ми с твоето се слива,
още миг - и всичко в нас замира...

Положила глава на твойто рамо,
притисната до теб във мрачината,
в съня си моя дъх ти сещаш само
и прегръдката ми -
дорде не пукне се зората.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...