koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
19 jun 2016, 12:25

Съд 

  Poesía » Otra
304 0 6

Размазан, проснат и пребит...

Усукан - на въже навит,

проклинам днеска този свят,

че без ухание, без цвят

той има право на живот

и тъй да ражда плод след плод.

 

Човечеството все расте...

Дали на ум ще порасте

във ново време да гради

и справедливост да вгради?

Да сложи ред на таз земя,

защото Господ онемя.

 

Отдавна той за нас мълчи

и гледа ни със зли очи,

че в утрешните бели дни

ще има лоши новини.

Земята се търкаля в път

и чака своя божи съд.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!!
  • Съгласен съм с Елица! Един ден ще отговаряме за всичките си дела. Добре си го казал, Колич!
  • Благодаря, Приятели, за коментарите и за оценката! Божият съд е за всички и за земята!Поздрави от мен и хубав ден!
  • memento mori
  • Да мислим за Божия съд, за да грешим по-малко...
    Споделям посланието, Колич!
  • И ада и рая са на земята, нагоре са небесата, но когато му дойде времето всеки минава през божи съд независимо дали тук на земята или там горе на набето...
    Поздравления за творбата!
Propuestas
: ??:??