koli4a (Никола Апостолов) koli4a (Никола Апостолов)
21 1.4K
19 jun 2016, 12:25

Съд

  Poesía » Otra
423 0 6

Размазан, проснат и пребит...

Усукан - на въже навит,

проклинам днеска този свят,

че без ухание, без цвят

той има право на живот

и тъй да ражда плод след плод.

 

Човечеството все расте...

Дали на ум ще порасте

във ново време да гради

и справедливост да вгради?

Да сложи ред на таз земя,

защото Господ онемя.

 

Отдавна той за нас мълчи

и гледа ни със зли очи,

че в утрешните бели дни

ще има лоши новини.

Земята се търкаля в път

и чака своя божи съд.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0