Размазан, проснат и пребит...
Усукан - на въже навит,
проклинам днеска този свят,
че без ухание, без цвят
той има право на живот
и тъй да ражда плод след плод.
Човечеството все расте...
Дали на ум ще порасте
във ново време да гради
и справедливост да вгради?
Да сложи ред на таз земя,
защото Господ онемя.
Отдавна той за нас мълчи
и гледа ни със зли очи,
че в утрешните бели дни
ще има лоши новини.
Земята се търкаля в път
и чака своя божи съд.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
