Съд
Всеки, който иска, може да ме съди.
Не съм идеален, няма и да бъда.
И грешен, и лош, и ужасен дори,
на дявола давам душа да гори.
Щом трябва, ще ида и там ще остана
и сам аз ще бъда, не ще бъдем двама.
Но нека на съд ме изправи съдбата
и щом се налага, да съди душата.
За някой виновен, за други невинен,
за някой съм дявол, за други съм свиден.
Но истина зная – и тя е една,
не ще аз изкупя мойта вина.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Николай Стойчев Todos los derechos reservados
