11.09.2007 г., 11:10

Съд

627 0 3

Всеки, който иска, може да ме съди.

Не съм идеален, няма и да бъда.

И грешен, и лош, и ужасен дори,

на дявола давам душа да гори.

 

Щом трябва, ще ида и там ще остана

и сам аз ще бъда, не ще бъдем двама.

Но нека на съд ме изправи съдбата

и щом се налага, да съди душата.

 

За някой виновен, за други невинен,

за някой съм дявол, за други съм свиден.

Но истина зная   и тя е една,

не ще аз изкупя мойта вина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Стойчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ПРОШКА ТРЯБВА ДА ИМА!!!Но най-трудно ЧОВЕК прощава на себе си!ЖИВОТЪТ,продължава с главно Ж.ПРОСТИ НА СЕБЕ СИ И ДРУГИТЕ, ЗА ДА ЖИВЕЕШ В ХАРМОНИЯ СЪС СЕБЕ СИ И ДРУГИТЕ!!! Когато нещата са изстрадани лично се получава силен стих,а ВИЕ умеете да пишете силно!!!Поздрав!!!
  • Няма безгрешни, Ники...!
    Признат грях, половин грях!
    А другата половина, има кой да я пощава!
    Поздравления и за този стих!
  • Толкова ли е голяма вината,та няма изкупуване!
    Прости си,за да те приемат и другите!
    Хареса ми и този стих!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...