Всеки, който иска, може да ме съди.
Не съм идеален, няма и да бъда.
И грешен, и лош, и ужасен дори,
на дявола давам душа да гори.
Щом трябва, ще ида и там ще остана
и сам аз ще бъда, не ще бъдем двама.
Но нека на съд ме изправи съдбата
и щом се налага, да съди душата.
За някой виновен, за други невинен,
за някой съм дявол, за други съм свиден.
Но истина зная – и тя е една,
не ще аз изкупя мойта вина.
© Николай Стойчев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
