18 jun 2009, 20:06

Съдба

  Poesía
599 0 7

И вярна.

И невярна бях.

Значима.

И нищожна.

Сълза.

И песен.

Тъжен смях.

Ту с Бога,

ту безбожна.

Люля ме радост.

И тъга.

И щастие.

И болка.

Валеше мрак.

А на нога

осъмвах...

Още колко?
И силна.

И безсилна бях.

Спокойна.

И тревожна.

Съдба:

невинност

или грях -

докрай

срещуположна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за интереса, Краси!За оценката - също!Колкото до почитателите - не съм изненадана. Аз самата не смогвам да прочета всичко...Тук има толкова много стихове...Днес надзърнах при теб...Класата е явна! Поздравления!
  • Чета страничката (отзад напред) с нестихващ истерес и нарастваща изненада.
    Чудя се: защо такива стойностни стихове имат толкова малко почитатели?!
  • Благодаря на всички! Поздрави!
  • Чудесен е стиха ти, Доне!
  • Много ми хареса...Поздрав и от мен!!!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...