И вярна.
И невярна бях.
Значима.
И нищожна.
Сълза.
И песен.
Тъжен смях.
Ту с Бога,
ту безбожна.
Люля ме радост.
И тъга.
И щастие.
И болка.
Валеше мрак.
А на нога
осъмвах...
Още колко?
И силна.
И безсилна бях.
Спокойна.
И тревожна.
Съдба:
невинност
или грях -
докрай
срещуположна.
© Донка Василева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
