Съдба
А болката бе твърде голяма, за да живея,
но не достатъчна, за да умра.
Не можех да усещам вятъра, да пея,
да те жадувам не можах да спра...
Затова изтръгнах си сърцето
и го заключих от света.
Ключът запратих там, където
да иде никой не посмя.
Безброй лета неспирно бродих
без слънце, във море без бряг.
Безброй свирепи битки водих,
без наистина да имам враг.
Така във вечността играех
една безжалостна игра.
Съдбата предизвиквах и не знаех
що е прошка, светлина.
И ден след ден аз тъй "живея",
без родина и без рай.
Да кажа аз дори не смея
кой земен кът ще види моя край.
© Иван Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Прекрасно стихче.Краят не е нещо лошо.А в любовта отново ще се родиш!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Оправи го.Очевидно е, че можеш.Препоръчвам ти мелодията на "Заточеници" от Яворов и успех.Само недедей да ми казваш,като /Нико Нико/, че първообраза на идеята и формата на творбите ти не бива да се променя,за да не се развали.Тия не ми минават!Ако погледнем ръкописите на най-големите световни класици
ще видим,колко са изподраскани от собствените им редакции.Няма да развалиш нищо - ще покажеш повече уважение към читателите и към себеси, вервай ми.