Съдба
А болката бе твърде голяма, за да живея,
но не достатъчна, за да умра.
Не можех да усещам вятъра, да пея,
да те жадувам не можах да спра...
Затова изтръгнах си сърцето
и го заключих от света.
Ключът запратих там, където
да иде никой не посмя.
Безброй лета неспирно бродих
без слънце, във море без бряг.
Безброй свирепи битки водих,
без наистина да имам враг.
Така във вечността играех
една безжалостна игра.
Съдбата предизвиквах и не знаех
що е прошка, светлина.
И ден след ден аз тъй "живея",
без родина и без рай.
Да кажа аз дори не смея
кой земен кът ще види моя край.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Всички права запазени
