Feb 25, 2009, 10:06 PM

Съдба 

  Poetry » Other
583 0 2
А болката бе твърде голяма, за да живея,
но не достатъчна, за да умра.
Не можех да усещам вятъра, да пея,
да те жадувам не можах да спра...
Затова изтръгнах си сърцето
и го заключих от света.
Ключът запратих там, където
да иде никой не посмя.
Безброй лета неспирно бродих
без слънце, във море без бряг.
Безброй свирепи битки водих,
без наистина да имам враг. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван All rights reserved.

Random works
: ??:??