21 ene 2012, 5:32

Съдба

1.1K 0 0

Една любов поникна, чиста, свята,

на нашите поля-съдба,

красива бе и непозната,

ухаеше на сладост, на мечта.

 

 И гледахме я с теб копнеещо,

докосвайки я само с очи,

и тя остана безметежно

във времето да си стои.

 

С думи неизречени поих я,

с копнежи пазех я от мраз,

подхранвах я с чувства нежни

и тъй на всичко устоя.

 

И минаха безчет години,

обърнах се към тез поля

и там съзрях в зима снежна

самичко цветето на обичта -

обвито в пелените бели,

застинало във самота,

постоплено от крехките надежди,

че живо е, щом наша е мечта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Дамянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...