21 янв. 2012 г., 05:32

Съдба

1.1K 0 0

Една любов поникна, чиста, свята,

на нашите поля-съдба,

красива бе и непозната,

ухаеше на сладост, на мечта.

 

 И гледахме я с теб копнеещо,

докосвайки я само с очи,

и тя остана безметежно

във времето да си стои.

 

С думи неизречени поих я,

с копнежи пазех я от мраз,

подхранвах я с чувства нежни

и тъй на всичко устоя.

 

И минаха безчет години,

обърнах се към тез поля

и там съзрях в зима снежна

самичко цветето на обичта -

обвито в пелените бели,

застинало във самота,

постоплено от крехките надежди,

че живо е, щом наша е мечта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Дамянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...