Съдба

17 ago 2010, 21:37

Poesía » Filosófica

840 0 1

Появи се тя пред мен
със усмивка, не със злоба.
Помоли ме от нея да бъда покорен,
с нея да потъна в гроба,
извървя ли земния си път.
Поръси ме с недоказана любов -
да бъде само нейна моята плът
Тя пожела и написа в послеслов:
отдай ми своята душа
и ти ще знаеш вечно,
че няма аз да съгреша.
Да вярвам така ми се прииска, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Съдба

Искате да прочетете повече?

Propuestas