1 sept 2010, 22:49

Съдба 

  Poesía » Otra
686 0 4

Съдба, за някои кристално ясна,

за други скрита зад безброй лица.

Най-често по-добрите хванала натясно,

а на бездушните поставила крила.

 

Но как без тъмни дни ще можеш да усетиш сладостта на светлите

и как без  болка ще разбираш, че си здрав?

То все едно слепец  да ти покаже на света посоките

или да накараш инвалида да застане прав.

 

А сега аз моля те, върни си мислите!

Не тези, вълчите - онези, детските, онези, чистите,

с които някога посрещаше деня

и за раните не псуваше, а казваше: -Ех, карай, по-голям ще пораста.

© okinaf Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • О много ми хареса, особено финала!
  • Има Белла и още как.А за удоволствието повярвайте ми малко са хората които го тарсят така .
  • Ами изобщо не знам за какво ми говориш,съжалявам аз съм аматьор и пиша птосто за удоволствие.Дай ми пример за ритъм.
  • Щеше да е супер, ако ритъмът беше по-овладян.
Propuestas
: ??:??