1 сент. 2010 г., 22:49

Съдба

862 0 4

Съдба, за някои кристално ясна,

за други скрита зад безброй лица.

Най-често по-добрите хванала натясно,

а на бездушните поставила крила.

 

Но как без тъмни дни ще можеш да усетиш сладостта на светлите

и как без  болка ще разбираш, че си здрав?

То все едно слепец  да ти покаже на света посоките

или да накараш инвалида да застане прав.

 

А сега аз моля те, върни си мислите!

Не тези, вълчите - онези, детските, онези, чистите,

с които някога посрещаше деня

и за раните не псуваше, а казваше: -Ех, карай, по-голям ще пораста.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© okinaf Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • О много ми хареса, особено финала!
  • Има Белла и още как.А за удоволствието повярвайте ми малко са хората които го тарсят така .
  • Ами изобщо не знам за какво ми говориш,съжалявам аз съм аматьор и пиша птосто за удоволствие.Дай ми пример за ритъм.
  • Щеше да е супер, ако ритъмът беше по-овладян.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...