Съдба, за някои кристално ясна,
за други скрита зад безброй лица.
Най-често по-добрите хванала натясно,
а на бездушните поставила крила.
Но как без тъмни дни ще можеш да усетиш сладостта на светлите
и как без болка ще разбираш, че си здрав?
То все едно слепец да ти покаже на света посоките
или да накараш инвалида да застане прав.
А сега аз моля те, върни си мислите!
Не тези, вълчите - онези, детските, онези, чистите,
с които някога посрещаше деня
и за раните не псуваше, а казваше: -Ех, карай, по-голям ще пораста.