Съдба
Вървя, болея и тъгувам
за всяко слънце и луна.
Горя, угасвам и студувам
в прегръдките и на жена.
Увисвам на житейска нишка
и ме люлеят ветрове.
Съдба ме води на каишка
и срещам живи страхове.
Но като паяк се набирам
по тази нишка от конец
и мястото си пак намирам
в листа на земния венец.
Отново пак съм сред цветята -
прегръща ме живота нов.
А в път, минаващ през полята,
ме среща новата любов.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
