Вървя, болея и тъгувам
за всяко слънце и луна.
Горя, угасвам и студувам
в прегръдките и на жена.
Увисвам на житейска нишка
и ме люлеят ветрове.
Съдба ме води на каишка
и срещам живи страхове.
Но като паяк се набирам
по тази нишка от конец
и мястото си пак намирам
в листа на земния венец.
Отново пак съм сред цветята -
прегръща ме живота нов.
А в път, минаващ през полята,
ме среща новата любов.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
