Съдба

4.08.2013 г., 18:31 ч.

Поезия

464 0 1

Вървя, болея и тъгувам
за всяко слънце и луна.
Горя, угасвам и студувам
в прегръдките и на жена.
Увисвам на житейска нишка
и ме люлеят ветрове.
Съдба ме води на каишка
и срещам живи страхове.
Но като паяк се набирам
по тази нишка от конец
и мястото си пак намирам
в листа на земния венец. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Съдба

Искате да прочетете повече?

Предложения