6 mar 2007, 16:10

Съдба 

  Poesía » De amor
1358 0 12

Обичах, но се отказах
 от страх да не ме презрат.
 Пред него съм във грях,
 а мислите ми се редят.
 Сега нямам теб, нямам и себе си!
 Душата ми е опустяла за любов,
 пуста до следващия ми живот.
 Лутам се из коридорите на мрака
 чакам, за да видя светлина,
 но от мрака пак изплува моята съдба.
 Съдба пред другите прекрасна,
 а за мен все по-ужасна.
 Обичана в живота,
 а обичаща в съня!

© Миглена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??