Съдба
Обичах, но се отказах
от страх да не ме презрат.
Пред него съм във грях,
а мислите ми се редят.
Сега нямам теб, нямам и себе си!
Душата ми е опустяла за любов,
пуста до следващия ми живот.
Лутам се из коридорите на мрака
чакам, за да видя светлина,
но от мрака пак изплува моята съдба.
Съдба пред другите прекрасна,
а за мен все по-ужасна.
Обичана в живота,
а обичаща в съня!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Все права защищены
