6 мар. 2007 г., 16:10

Съдба 

  Поэзия » Любовная
1456 0 12
Обичах, но се отказах
от страх да не ме презрат.
Пред него съм във грях,
а мислите ми се редят.
Сега нямам теб, нямам и себе си!
Душата ми е опустяла за любов,
пуста до следващия ми живот.
Лутам се из коридорите на мрака
чакам, за да видя светлина,
но от мрака пак изплува моята съдба.
Съдба пред другите прекрасна,
а за мен все по-ужасна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Все права защищены

Предложения
: ??:??