9 mar 2024, 21:22

Съдба

  Poesía
703 0 0

Жестоката моя съдба,

Истина ми доказва.

Някога добрата, любяща жена,

сега хладна болка изказва!

 

Колкото и мъка да събера,

приемам те орис несправедлива!

Мисията ми е да продължа!

Боря се да съм щастлива!

 

Много предателства срещах в света!

Напускаха живота ми скъпите хора!

В пепел превръщаше се невинна мечта!

Не усещах добрина и опора!

 

И да се загуби моята душа,

пътят ще намери зная!

Възкръсвайки от пепелта,

с любов и прошка до края

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Гочева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...