9.03.2024 г., 21:22

Съдба

699 0 0

Жестоката моя съдба,

Истина ми доказва.

Някога добрата, любяща жена,

сега хладна болка изказва!

 

Колкото и мъка да събера,

приемам те орис несправедлива!

Мисията ми е да продължа!

Боря се да съм щастлива!

 

Много предателства срещах в света!

Напускаха живота ми скъпите хора!

В пепел превръщаше се невинна мечта!

Не усещах добрина и опора!

 

И да се загуби моята душа,

пътят ще намери зная!

Възкръсвайки от пепелта,

с любов и прошка до края

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Гочева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...