Жестоката моя съдба,
Истина ми доказва.
Някога добрата, любяща жена,
сега хладна болка изказва!
Колкото и мъка да събера,
приемам те орис несправедлива!
Мисията ми е да продължа!
Боря се да съм щастлива!
Много предателства срещах в света!
Напускаха живота ми скъпите хора!
В пепел превръщаше се невинна мечта!
Не усещах добрина и опора!
И да се загуби моята душа,
пътят ще намери зная!
Възкръсвайки от пепелта,
с любов и прошка до края
© Дора Гочева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
