16 feb 2007, 16:34

Съдба

  Poesía
905 0 5
Защо ли всяка вечер плача?
Нима е празно моето сърце
и гледам силуети в здрача
на прегърнати момиче и момче?

Защо ли аз отново сам съм?
нима това е моята съдба?
вечно ли ще трябва аз да страдам,
ще се сбъдне ли някога моята мечта?

Търсих аз жена прилична
и ето, открих я - своята любов.
Толкова красива и магична...
Това бе посленият ми зов.

Живяхме си щастливо ние:
това бе моята мечта
до момента, в който не разбрах, че крие
една огромна и болезнена лъжа.

Появил се бил и друг чаровник
и при него тя замина,
и този дявоски магьосник
ме изпрати във чужбина.

И сега е, братко, тя щастлива,
а аз съм сам, извън страната.
Мислех си, че ще я видя след година,
но не - това ми е съдбата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветелин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Съчувсвам ти! За съжаление животът ни запраща къде ли не и ни разделя, а за чужбина, ако не сте двамина, път заедно рядко ще да има, колкото и да се говори, че истинската любов граници няма. Тази чужбина там, където си казват твоя ник за обяснение е жестока!
  • Сега погледнах снимката в профила ти-хем си симпатичен,хем талантлив!
  • Много хубаво и мелодично стихитворение Поздрави от мен!
  • Хубав стих, успял си да пресъздадеш чувствата.
    Предстои много по хубаво занапред, усеща се.
    Успех.

    Поздрав и усмивка.
  • Наистина си млад и зелен!
    Гладай непред!Много любови ти предстоят!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...