16 feb 2007, 16:34

Съдба

  Poesía
904 0 5
Защо ли всяка вечер плача?
Нима е празно моето сърце
и гледам силуети в здрача
на прегърнати момиче и момче?

Защо ли аз отново сам съм?
нима това е моята съдба?
вечно ли ще трябва аз да страдам,
ще се сбъдне ли някога моята мечта?

Търсих аз жена прилична
и ето, открих я - своята любов.
Толкова красива и магична...
Това бе посленият ми зов.

Живяхме си щастливо ние:
това бе моята мечта
до момента, в който не разбрах, че крие
една огромна и болезнена лъжа.

Появил се бил и друг чаровник
и при него тя замина,
и този дявоски магьосник
ме изпрати във чужбина.

И сега е, братко, тя щастлива,
а аз съм сам, извън страната.
Мислех си, че ще я видя след година,
но не - това ми е съдбата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветелин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Съчувсвам ти! За съжаление животът ни запраща къде ли не и ни разделя, а за чужбина, ако не сте двамина, път заедно рядко ще да има, колкото и да се говори, че истинската любов граници няма. Тази чужбина там, където си казват твоя ник за обяснение е жестока!
  • Сега погледнах снимката в профила ти-хем си симпатичен,хем талантлив!
  • Много хубаво и мелодично стихитворение Поздрави от мен!
  • Хубав стих, успял си да пресъздадеш чувствата.
    Предстои много по хубаво занапред, усеща се.
    Успех.

    Поздрав и усмивка.
  • Наистина си млад и зелен!
    Гладай непред!Много любови ти предстоят!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...