16.02.2007 г., 16:34 ч.

Съдба 

  Поезия
659 0 5
Защо ли всяка вечер плача?
Нима е празно моето сърце
и гледам силуети в здрача
на прегърнати момиче и момче?

Защо ли аз отново сам съм?
нима това е моята съдба?
вечно ли ще трябва аз да страдам,
ще се сбъдне ли някога моята мечта?

Търсих аз жена прилична
и ето, открих я - своята любов.
Толкова красива и магична...
Това бе посленият ми зов.

Живяхме си щастливо ние:
това бе моята мечта
до момента, в който не разбрах, че крие
една огромна и болезнена лъжа.

Появил се бил и друг чаровник
и при него тя замина,
и този дявоски магьосник
ме изпрати във чужбина.

И сега е, братко, тя щастлива,
а аз съм сам, извън страната.
Мислех си, че ще я видя след година,
но не - това ми е съдбата.

© Цветелин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Съчувсвам ти! За съжаление животът ни запраща къде ли не и ни разделя, а за чужбина, ако не сте двамина, път заедно рядко ще да има, колкото и да се говори, че истинската любов граници няма. Тази чужбина там, където си казват твоя ник за обяснение е жестока!
  • Сега погледнах снимката в профила ти-хем си симпатичен,хем талантлив!
  • Много хубаво и мелодично стихитворение Поздрави от мен!
  • Хубав стих, успял си да пресъздадеш чувствата.
    Предстои много по хубаво занапред, усеща се.
    Успех.

    Поздрав и усмивка.
  • Наистина си млад и зелен!
    Гладай непред!Много любови ти предстоят!
Предложения
: ??:??