Съдба
896
0
1
От болка е сковано моето сърце,
стичат се сълзи като на дете!
Самотата – застанала до мен,
скоро ще ме вземе в плен.
Страхувам се от моята съдба,
дали ще бъде тук страхът.
Любовта, потънала е в ада,
красотата болна страда.
Чувствата, добри и нежни,
станали са леко снежни.
Ах дали само лед и студ,
се крие в домашния уют!
Спрете тази грозота,
вижте своята съдба!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Галина Събева Todos los derechos reservados
