Съдба

16 abr 2007, 23:38

Poesía

809 0 1

От болка е сковано моето сърце,
стичат се сълзи като на дете!
Самотата – застанала до мен,
скоро ще ме вземе в плен.
Страхувам се от моята съдба,
дали ще бъде тук страхът.
Любовта, потънала е в ада,
красотата болна страда.
Чувствата, добри и нежни,
станали са леко снежни.
Ах дали само лед и студ,
се крие в домашния уют! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Съдба

Искате да прочетете повече?

Propuestas