luda_galq (Галина Събева)
7 9
Apr 16, 2007, 11:38 PM

Съдба 

  Poetry
713 0 1

От болка е сковано моето сърце,

стичат се сълзи като на дете!

Самотата – застанала до мен,

скоро ще ме вземе в плен.

Страхувам се от моята съдба,

дали ще бъде тук страхът.

Любовта, потънала е в ада,

красотата болна страда.

Чувствата, добри и нежни,

станали са леко снежни.

Ах дали само лед и студ,

се крие в домашния уют!

Спрете тази грозота,

вижте своята съдба!

© Галина Събева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не поставяйте приятеля си по-високо от бог.
    Не прилепвайте към нищо земно.
    Чрез болката си вие се чистите и позволявате на бъдещите си деца да се появят.
    Не осъждайте никого, колкото и да ви боли.
    Нещата ще се оправят.
    Всичко, което написах се обяснява в книгата на С. Н. Лазарев "Диагностика на кармата."
Random works
: ??:??