Нада (Надежда Борисова)
106 38
5 jul 2007, 11:07

СЪДБА 

  Poesía
547 0 4

СЪДБА

 

Те бяха две дървета – млади.

На стръмен склон ги старата ела създаде.

Ориса ги в родилния им ден

да бди над тях кат страж не уморен.

 

И раснаха доволни и щастливи.

И дъжда валя ги, и буря ломи ги!

Опази ги елата – цели,

за радост на окото – смели!

 

Един ден младата ела,  красива,

реши, че вече не желае

под майчино крило да трае.

И тръгна собствен свят да вае.

 

А борът – брат, останал сам,

погледна смело към небето,

погледна майка си в сърцето

и взе решение заветно.

 

Небето беше свобода,

звездите бяха свят безкраен.

И в свойта пряма нямота

той расна, за да ги познае.

 

Отде се взе вихрушка зла?!

Тоз снажен бор изтръгна – с корен!!!

Остана само старата ела,

живота си да изживее – морен.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??