СЪДБА
СЪДБА
Те бяха две дървета – млади.
На стръмен склон ги старата ела създаде.
Ориса ги в родилния им ден
да бди над тях кат страж не уморен.
И раснаха доволни и щастливи.
И дъжда валя ги, и буря ломи ги!
Опази ги елата – цели,
за радост на окото – смели!
Един ден младата ела, красива,
реши, че вече не желае
под майчино крило да трае.
И тръгна собствен свят да вае.
А борът – брат, останал сам,
погледна смело към небето,
погледна майка си в сърцето
и взе решение заветно.
Небето беше свобода,
звездите бяха свят безкраен.
И в свойта пряма нямота
той расна, за да ги познае.
Отде се взе вихрушка зла?!
Тоз снажен бор изтръгна – с корен!!!
Остана само старата ела,
живота си да изживее – морен.
© Надежда Борисова All rights reserved.
