2 ago 2007, 20:19

СЪДБА

  Poesía
933 0 1

СЪДБА


Никой за мене не жали

и никой за мен не тъжи.

Всички в живота забързан

забравят за мене и мойте мечти.


Когато около мен се загледам,

откривам аз празни и тъмни стени,

очаквам лица аз засмени да срещна,

а срещам само злини.


С какво ли заслужих аз тази участ?

С какво ли ядосах Човека над нас,

че не иска в живота да имам

приятели верни до гроб?


Е, да, имам аз майка свещена,

имам и брат "великан",

имам приятелка нейде далече

и ангел-хранител високо над мен.


Но нямам аз мъж на сърцето,

нямам аз обич, дарена любов.

И чувствам сърцето си празно,

обгърнато в огън проклен.


Ах, защо ли мечтая за ласка в нощта,

защо ли се лутам да търся опора,

след като знам, че сама ще умра

и самотна ще легна във гроба?


Май по-добре е да спра

в лицата чужди да гледам.

Май по-добре е да спра

за сърцата човешки да питам.


Да престана да търся живота,

споделян без жалост със друг.

Да престана да лъжа сърцето,

че е красавец поредния жалък боклук.


Ала как да убия във мене живота,

как да престана да бъда жена,

как да разказвам на всички с усмивка,

че щастлива по пътя вървя?

                 24.07.2005г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Захариева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ей, Деси, ама ти си само на двайсет!За какъв гроб говориш?Почакай,любовта идва съвсем ненадейно и внезапно!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...