20 feb 2009, 15:42

Съдба 

  Poesía
1415 1 5
Колко много време мина от тогава,
но не се оправям, разбери,
и единственото, което ми остава,
сърцето ми със съдбата да се примири!
Моменти има, в които УЖ забравям
и сякаш чувствам се добре,
но в повечето аз те уверявам,
мисълта и сърцето ми, всичко към теб ги влече!
Може всичко банално да звучи,
но преживее ли го всеки, сам ще се увери.
Любовта може много да опиянява,
но друга нейна сила е да наранява! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Станева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??