20.02.2009 г., 15:42

Съдба

Поезия

1.6K 1 5

Колко много време мина от тогава,
но не се оправям, разбери,
и единственото, което ми остава,
сърцето ми със съдбата да се примири!

Моменти има, в които УЖ забравям
и сякаш чувствам се добре,
но в повечето аз те уверявам,
мисълта и сърцето ми, всичко към теб ги влече!

Може всичко банално да звучи,
но преживее ли го всеки, сам ще се увери.
Любовта може много да опиянява,
но друга нейна сила е да наранява!

СЪРЦЕТО НА ВСЕКИ ЗА НЯКОЙ ТУПТИ
И ТОЗИ НЯКОЙ, ДОРИ БЕЗ ДА ИСКА, МОЖЕ ДА ГО НАРАНИ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

petq29 (Пенка Евгениева)

Много добре е написано! Браво!

2009-02-20T22:35:20+02:00
witheflag (Пи Мор)

Силен край....поздрави..

2009-02-20T18:32:22+02:00
joe_remishef (Георги Мишев)

Красиво и собствено... Поздрав

2009-02-20T18:25:20+02:00
ruba (Руми Бакърджиева)

Привет, Диана! Силни емоции са провокирали този стих. Но аз те съветвам да търсиш свои думи, за да ги предадеш. Не попадай в клишетата. От тях емоцията се задушава.

2009-02-20T18:22:14+02:00
MAGO1 (Димитър Митрев)

Хубаво стихче!Най-лесно можем да нараним любимият човек,поради простата причина,че само на него му пука за нас!
Да не забравяме и поговорката :"ПЪТЯТ КЪМ АДА Е ПОСТЛАН С ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ"Винаги го правим за добро,но знаем ли кое е доброто??
Аз ще ти дам една 6-тичка.

2009-02-20T17:15:36+02:00