10 abr 2008, 23:29

Съдба ли бе... 

  Poesía » Filosófica
666 0 6
Тя бе даденост за всички нас.
Обичана, ах... колко мразена!
А с поглед равнодушен се плъзна,
по гребените на вълните...
Те, люшнали се... чак до хоризонта.
Той... ту отчайващо те изоставя,
ту... пламващо те завладява.
Пообуздава те лъжовно
или обрича ти се поголовно.
А времето е съучастник
на кривда с правда, "толерантно"...
И с аромат ни зашлевява, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??