10 abr 2008, 23:29

Съдба ли бе...

Poesía » Filosófica

772 0 6

Тя бе даденост за всички нас.
Обичана, ах... колко мразена!
А с поглед равнодушен се плъзна,
по гребените на вълните...
Те, люшнали се... чак до хоризонта.
Той... ту отчайващо те изоставя,
ту... пламващо те завладява.
Пообуздава те лъжовно
или обрича ти се поголовно.
А времето е съучастник
на кривда с правда, "толерантно"...
И с аромат ни зашлевява,
потиска мъка побесняла...
Заклеймява тъпи мъдреци,
умъртвява слепи далновидци...
Самотна, с ръждясал спусък
и фрапантно дуло зейнало,
съдба ли бе... куршумена...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Довереница (Дочка Василева)

"А времето е съучастник
на кривда с правда, "толерантно"..."

А времето ни все не стига,
и все насреща ни върви.
Забравя старите ни истини
и ги подменя със лъжи...

2008-04-11T23:10:53+03:00
ria (Гергана Иванова)

Интересно е съчетанието м/ у времето и съдбата. Абсолютни съучастници са в кашата, наречена живот...

2008-04-11T15:09:04+03:00
lips_of_angels (Ем)

Радвам се,че днес мога да прочета не един,а цели два хубави стиха от теб!Поздрав!

2008-04-11T09:21:08+03:00
Романтик (Христо Костов)

Поздравления, Мариола!!!

2008-04-11T09:04:55+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Съдбата...можем ли да я променяме и направляваме...
съмнявам се...такава ...каквато е! с обич, Мариолче.

2008-04-10T23:54:35+03:00