2 may 2011, 22:42

Съдба на невъзможното

  Poesía » Otra
596 0 0

Съдба на невъзможното

Тъга в душата мрак  в очите

Бленувани мечти - угаснали

Животът бавно си отива -

дните живееш всеки миг на косъм

В сняг потъват ти мечтите

Дълбока зима пролет се не вижда 

В "Адов кръг" страдат там душите

Тревожно поглед  вперили в звездите

Стараеш се да си потребен

от теб да имат нужда хората 

В този свят така вълшебен

усещаш само снежен полъх

Събуждат се мечтите позагаснали

Порив   се понася в необятното

Една вълна тревожна го докосва -

превръща се в съдба на невъзможното

 

София  кафето Княжево 25 03 2004 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Луиза Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...