2 may 2011, 22:42

Съдба на невъзможното

  Poesía » Otra
597 0 0

Съдба на невъзможното

Тъга в душата мрак  в очите

Бленувани мечти - угаснали

Животът бавно си отива -

дните живееш всеки миг на косъм

В сняг потъват ти мечтите

Дълбока зима пролет се не вижда 

В "Адов кръг" страдат там душите

Тревожно поглед  вперили в звездите

Стараеш се да си потребен

от теб да имат нужда хората 

В този свят така вълшебен

усещаш само снежен полъх

Събуждат се мечтите позагаснали

Порив   се понася в необятното

Една вълна тревожна го докосва -

превръща се в съдба на невъзможното

 

София  кафето Княжево 25 03 2004 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Луиза Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...