6 sept 2012, 22:07

Съдба с ключалка

  Poesía
741 0 0

Вратата тихичко отваряш

и нахълтваш в стаята при мен.

Но вратата не затваряй.

За да излезеш лесно някой ден.

Бавно сядаш в мекото кресло.

И нежно галиш буйните коси.

Едва усещам – сякаш с пауново перо.

Разкриваш красотата между нас, но дали?!

После леко ставаш и магията се свършва.

Перцето не оставяш и сърцето ми изтръгваш.

Започваш със „Обич...”, но свършваш със „Сбогом”.

Тихичко излизаш и вратата след себе си затръшваш.

И тъй със съдбата си предопределена оставам насаме,

с надеждите приключвам, но за да не страдам раздвоена,

ставам и вратата съдбоносна след теб два пъти заключвам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...