14 nov 2008, 15:40

Съдба! Самота! Смърт!

  Poesía » Otra
865 0 4
Съдба - Аз съм твоят нов жених!
След безброй деца, чийто дъх отне,
майчински целуна мойте устни
и прекърши детското сърце.

Самота - Аз съм твоят нов жених!
Хиляди лица, преминали през мен
на хора, чийто взор забравил е
да спре и види, че ме има.

Смърт - Аз съм твоят нов жених!
Сивият разпаднат силует на разреваното момче
със стъклени очи и дунапренено сърце,
чиято единствена съдба остана твойта празнота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богомил Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...