14 nov 2008, 15:40

Съдба! Самота! Смърт! 

  Poesía » Otra
746 0 4
Съдба - Аз съм твоят нов жених!
След безброй деца, чийто дъх отне,
майчински целуна мойте устни
и прекърши детското сърце.
Самота - Аз съм твоят нов жених!
Хиляди лица, преминали през мен
на хора, чийто взор забравил е
да спре и види, че ме има.
Смърт - Аз съм твоят нов жених!
Сивият разпаднат силует на разреваното момче
със стъклени очи и дунапренено сърце,
чиято единствена съдба остана твойта празнота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богомил Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??