29 sept 2013, 12:25  

Нашествие

  Poesía » Civil
976 1 13

Една вълна залива днес Европа  –
поток от ислямистки бежанци.
Превърнати в неволни филантропи,
приемаме ги с ужас и мълчим.

Какво ли в чуждите земи ще правят?
Съвсем не смятат да се приобщят.
Подвластни на дивашките си нрави,
прегазват всичко, без да търсят път.

Вселяват страх. И плъзват зли съмнения
във християнските добри души.
Поток от чужди  – като наводнение.
Цивилизования свят руши.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Приятели!
    Честит и светъл Празник на поезията!
    Здрави и вдъхновени бъдете!
  • "А може би едва сега пониквам -
    трева, попила топлия ти дъх." - пожелах си го, а го желая и на теб, Елица!
  • Душата ти, от обич побеляла,
    трепти в очакване и нежен зов.
    Усещам те, като птица полетяла.
    За мен си въздух и вода, любов.
    ***
    Като струна на арфа звънлива!
    Хубав, кратък и докосващ стих!
    Поздрави и Честит празник, Ели!
  • Малко поетично бижу!
    Много е хубаво!
  • Ех, че освежаващо! Накара ме да си поема дълбоко въздух и да не издишам до края на втория прочит! Поздрави, Ели!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...