Дълбока, страшна, черна бездна
в сърцето ми е любовта,
а музика красива, нежна
живее в моята душа.
Съдбата – грешница коварна,
навярно сбъркала е тя,
щом двама ни определила
с любов единствена в света.
И времето неумолимо
лети с годините, лети,
и като в сън непоправимо
животът някак си върви.
Съдбата с мене си играе,
в живота ми присъстваш ти,
а тази пролет пак ухае
на люляк, щастие, мечти…
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados