5 мая 2022 г., 10:03

Съдбата

405 0 2

        Съдбата

 

Дълбока, страшна, черна бездна

в сърцето ми е любовта,

а музика красива, нежна

живее в моята душа.

 

Съдбата – грешница коварна,

навярно сбъркала е тя,

щом двама ни определила

с любов единствена в света.

 

И времето неумолимо

лети с годините, лети,

и като в сън непоправимо

животът някак си върви.

 

Съдбата с мене си играе,

в живота ми присъстваш ти,

а тази пролет пак ухае

на люляк, щастие, мечти…

 

               Мария Мустакерска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...