Съдбата чука на вратата!
Казват, че съдбата "чука" на вратата,
а защо моята винаги я задминава?
Тогава аз я чукам, но тя не се отваря,
напротив, пред носа ми се затваря?!
Ела, ела, щастие мое, и при мен!
Моля те, посети ме някой ден!
Нима вече не познаваш ми гласа?
Ясно, не съм от на богатите класа.
Защо разделяш хората така тотално?
Това го виждам ясно и буквално.
Нали нашият Създател е един и същ,
виждате ли, почеркът му е тъй присъщ?
Има хора, които така бързо се издигат,
а други "житейски тежести" да вдигат?
Дали на нас това ни е удобно или не...
нека си кажем.. „И така ми е добре"!???
Marcello Terezios
Виена -18.09.2002
© Маестро Митко Хаджиев Todos los derechos reservados
Поздрави!