16 ene 2012, 11:58  

Съдбата чука на вратата

  Poesía » Civil
1.7K 0 3

        

 Съдбата чука на вратата!                                                        

 

Казват, че съдбата "чука" на вратата,

а защо моята винаги я задминава?

Тогава аз я чукам, но тя не се отваря,

напротив, пред носа ми се затваря?!

 

Ела, ела, щастие мое, и при мен!

Моля те, посети ме някой ден!

Нима вече не познаваш ми гласа?

Ясно, не съм от на богатите класа.

 

Защо разделяш хората така тотално?

Това го виждам ясно и буквално.

Нали нашият Създател е един и същ,

виждате ли, почеркът му е тъй присъщ?

 

Има хора, които така бързо се издигат,

а други "житейски тежести" да вдигат?

Дали на нас това ни е удобно или не...

нека си кажем.. „И така ми е добре"!???

 

Marcello Terezios

Виена -18.09.2002

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маестро Митко Хаджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...