Jan 16, 2012, 11:58 AM  

Съдбата чука на вратата

  Poetry » Civic
1.7K 0 3

        

 Съдбата чука на вратата!                                                        

 

Казват, че съдбата "чука" на вратата,

а защо моята винаги я задминава?

Тогава аз я чукам, но тя не се отваря,

напротив, пред носа ми се затваря?!

 

Ела, ела, щастие мое, и при мен!

Моля те, посети ме някой ден!

Нима вече не познаваш ми гласа?

Ясно, не съм от на богатите класа.

 

Защо разделяш хората така тотално?

Това го виждам ясно и буквално.

Нали нашият Създател е един и същ,

виждате ли, почеркът му е тъй присъщ?

 

Има хора, които така бързо се издигат,

а други "житейски тежести" да вдигат?

Дали на нас това ни е удобно или не...

нека си кажем.. „И така ми е добре"!???

 

Marcello Terezios

Виена -18.09.2002

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маестро Митко Хаджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...