Съдбата и съдията...
„Съдбата и съдията
са с един граматически корен”
/ Равновесната душа /
Не съм избирала да бъда съдник,
отдавна Бог така е отредил –
в безвремие да бъда пътник,
света за вечност с вярата спасил.
В наземното вибрирам, нависоко
душата ми изкачва върхове,
обичам всеотдайно и дълбоко,
не ме терзаят слепи страхове. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse