Melanie (Елица Георгиева)
157 337
20.04.2017 г., 18:36 ч.

Съдбата и съдията... 

  Поезия » Философска
254 2 8

Съдбата и съдията...

 

                   „Съдбата и съдията

                    са с един граматически корен”

                          / Равновесната душа /

 

Не съм избирала да бъда съдник,

отдавна Бог така е отредил –

в безвремие да бъда пътник,

света за вечност с вярата спасил.

 

В наземното вибрирам, нависоко

душата ми изкачва върхове,

обичам всеотдайно и дълбоко,

не ме терзаят слепи страхове.

 

Откривам начертаната посока

със полета щастлив на мисълта,

а моята изстрадана Голгота

покълва, като цвете във пръстта.

 

Шептя ти тихо – светла от далече,

ведно със теб неистова горя,

а вятър-скитник в минало предрече,

че пак свободна аз ще заблестя.

 

Пазѝ ме съкровена във сърцето

и следвай мойта бяла светлина,

ще ни досбъдне истински небето

в далечната космична равнина.

 

20.04.2017г.

Елица

© Елица Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??