Съдбата и съдията...
Съдбата и съдията...
„Съдбата и съдията
са с един граматически корен”
/ Равновесната душа /
Не съм избирала да бъда съдник,
отдавна Бог така е отредил –
в безвремие да бъда пътник,
света за вечност с вярата спасил.
В наземното вибрирам, нависоко
душата ми изкачва върхове,
обичам всеотдайно и дълбоко,
не ме терзаят слепи страхове.
Откривам начертаната посока
със полета щастлив на мисълта,
а моята изстрадана Голгота
покълва, като цвете във пръстта.
Шептя ти тихо – светла от далече,
ведно със теб неистова горя,
а вятър-скитник в минало предрече,
че пак свободна аз ще заблестя.
Пазѝ ме съкровена във сърцето
и следвай мойта бяла светлина,
ще ни досбъдне истински небето
в далечната космична равнина.
20.04.2017г.
Елица
© Елица Георгиева All rights reserved.
