Съдбата моя

Когато вечерта настъпи
и сънят споходи те в нощта,
ще вляза в стаята на пръсти.
Недей да ме прогонваш ти сега.
Когато луната заблести
и звезди изгреят по небето,
тогава ще дойда, помни,
и пожар ще изгаря сърцето.
Ще почувстваш ти във мрака
как шепти сърцето ми на теб
и очите, макар и безмълвни,
ще ти покажат любовта ми към теб.
Но малко преди да се съмне
и слънце в небето изгрей,
ще си отида аз тихо, безмълвно,
но сърцето ми сълзи ще лей...
Такава е съдбата моя -
да идвам аз при теб в мрак покрита,
да пазя любовта ми скрита -
любовта моя, а може би и твоя...
Ако искаш любовта ми - вземи я.
Тя те чака в мрака сама.
Вземи я, за да не страда и плаче,
а да бъде щастлива в нощта.
Помни, че винаги, когато нощем
сънят споходи те и се отпуснеш в мрака,
помни, че аз ще идвам, макар и за малко,
помни, че ще бъдем заедно в съня ти,
макар и за толкова кратко...